 |  Не обичам сбогуване с кейове, хора и гари.
И по улици глухи очите си крия в дъжда.
За какво са ми думи,
щом бездна след тях се отваря?
Миг преди да завия с чакалите, тръгвам сама.
После дълго боли –
и горчиви преглъщам луните.
Тези трудни луни и кроени накъсо души.
И среднощно ръмят –
незарастнали белези живи,
а светлика им мътен не става за свещи дори.
Нямам нужда от малки победи, надежди и вери.
В най-високото птиците с голата обич летят.
С ветровете се задъхвам – нагоре ме носят крилете –
по Понтийския път – там където покълват слънца.
18.02.2008
Публикувано от hixxtam на 18.02.2008 @ 21:49:58
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Към високото" | Вход | 12 коментара (34 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Към високото
от Valka на 18.02.2008 @ 21:57:58
(Профил | Изпрати бележка) | А ако дъжд не ще да завали?
Не завали ли - кой ще ни изпрати.
Разделите - дано да не личи -
са просто бивши, много бивши дати...
В.
|
]
Re: Към високото
от Jiva на 18.02.2008 @ 22:15:28
(Профил | Изпрати бележка) | знам. не случваш раздели.
ти просто минаваш оттука -
като бяла вълчица, оставяща диря в снега.
нямаш нужда от пристан.
на челото ти мига светулка -
прероденото слънце, с което си тръгва студа.
|
]
Re: Към високото
от Pord на 19.02.2008 @ 08:37:44
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/sgenchev | Хубаво е, Лили, но се нуждае от много прецизиране. Още от началото - няма нужда от предлога "с" и пред трите съществителни, те просто натоварват излишно стиха.
"....крия очите в дъжда..." Чии очи?
Ето как е по-добре: "Просто тръгвам без сбогом, скрила очи във дъжда." Така става ясно, че са твоите очи.
"Жива рана гори,
а пък другите вълчи ще минат" – тук не е ясно дали другите рани са вълчи и трудно ще минат; или искаш да кажеш, че сами, по вълчи, ще минат...
Това затруднява възприемането.
"В небесата ми птиците с голата обич летят."
Пак не се знае чия е тая гола обич. По презумпция се подразбира, че е на лирическата героиня, но това не е достатъчно.
Слава Богу, ти не си поет, който нарочно пише неразбрано, за да изглежда модерен и по-дълбок, отколкото е, така че се грижи повече за точния изказ
Защото хубаво стихотворение не може да бъде написано лошо!
:-)))
|
Re: Към високото
от Silver Wolfess на 19.02.2008 @ 08:47:59
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Благодаря ти, Слави. Твоите коментари са ми от огромно полза. Съгласна съм с всичките ти забележки. Ще трябва да помисля обаче как да стегна и изчистя изказа. Нали си чувам мислите, все си мисля че и читателят чува, но не е точно така и си абсолютно прав.
Абе, знаеш ли къде е проблемът. Ако един стих се остави да отлежи, би се избистрил. След време всичко звучи по различен начин.
Благодаря ти! |
]
Re: Към високото
от Pord на 19.02.2008 @ 09:23:51
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/sgenchev | Радвам се, че разбираш това. Наистина трябва да "отлежават", но преди всичко се старай още като пишеш (че после редактирането е голям зор!) да употребяваш думичките точно. Тогава е лесно.
Думите най-добре звучат и "слушат", когато са си в естествената употреба; а дълбочината идва от метафорите и другите тропи.
:-)))
|
]
Re: Към високото
от Silver Wolfess на 19.02.2008 @ 10:40:32
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | | Тъкмо защото е зор редактирането :-)))))))))) понякога се получават нови неща - по-осмислени, по-изчистени. Скоро си преработих един не толкоива стар стих и съм си доволна от него. Не всичко заменям тук на страницата, а и нека има изненади. :-))))))))) |
]
Re: Към високото
от regina на 19.02.2008 @ 09:24:35
(Профил | Изпрати бележка) | а морето прелива солено
имат вълците сини очи
и го носят до лъх преродено
там отляво
където сърцето тупти
|
]
Re: Към високото
от Marta на 19.02.2008 @ 10:04:04
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | ...след оскърбителното, страшното на навика да се живее - приеми ме...
Горчиво стихотворение, Лили. Но морето го има и ветровете на рамо те вземат! :) |
]
Re: Към високото
от zinka на 19.02.2008 @ 10:45:55
(Профил | Изпрати бележка) | Поздрави, Вълчице!
Ти си висша школа за поезия !
Много е хубаво!!!
|
]
Re: Към високото
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 19.02.2008 @ 11:14:19
(Профил | Изпрати бележка) | много тъга и много красота на словото в този стих !!!
горчива истина е посланието ти.
прегръщам те и благодаря за прекрасната поезия !!!!
поздрави, Сребърна :) |
]
Re: Към високото
от ra4e-ton на 19.02.2008 @ 20:08:26
(Профил | Изпрати бележка) | | Прекрасно е, Силвър!!! :))) Страхотни идеи си вложила вътре! Поздрави! :))) |
]
Re: Към високото
от ra4e-ton на 19.02.2008 @ 21:10:10
(Профил | Изпрати бележка) | | Ти май все ги преправяш допълнително :))) И аз много преправям, преди да реша, че няма да ги пипам повече :))) |
]
]
Re: Към високото
от dandan на 20.02.2008 @ 22:25:12
(Профил | Изпрати бележка) | В небесата ми птиците с голата обич летят.
Радвай се на обичта, която лети към слънцето, Лили, имаш я.
Тя и рани изцелява.
Сърдечно те поздравявам, силна си. |
]
Re: Към високото
от dafna на 21.02.2008 @ 22:09:50
(Профил | Изпрати бележка) | Към високото е самотно и страшно, но пък е тихо - веднъж човек да може да е верен на себе си.
Хубаво стихотворение, което ми носи утеха и Понтийски посоки.
Нямам нужда от малки победи...
Много точен стих!
Поздрави, Лили! |
]
Re: Към високото
от biser4e на 27.02.2008 @ 10:24:16
(Профил | Изпрати бележка) | поезията ти, Лили е като надежда за утро!
точно като най- аленото във изгрева над морето!
|
Re: Към високото
от Silver Wolfess на 27.02.2008 @ 17:43:16
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | | Благодаря ти, Бисерче! Стихът съм пипнала още малко. Дори може и да не е толкова малко, но основното ти си уловила и остава - каквото и да се случи, да не губим надеждата за утро. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 473
ХуЛитери: 5
Всичко: 478
Онлайн сега:
