Ще започна с лимон като слънцето жълт. Само кисел.
С портокали? Оранжеви? Само в подземния свят.
Кабернето мълчи.
Аз го пия с абсурдната мисъл,
че разтапям проблеми, сковани от зимния хлад.
Да започна с мъжете, които свирепо обича?
По-добре с бавна песен. И тежка. Но кой да запее…
В мен мерлото бучи.
Аз го пия с красиво момиче.
И оплитам съдбата му. Мен ме боли, то се смее.
За любимата нещо да кажа – звучи незаконно.
За морето и дюните – все ще излезе лъжа.
От рубина лъчи –
за душата и нейното лоно!
Няма смисъл – вън сините гарвани ниско кръжат.
Ще започна с любов. Нищо че любовта си отишла.
Няма мат, щом не са ми поставили крайния шах.
И маврудът горчи.
И се чудя - не съм ли излишен?
Ще се върна където аз никога всъщност не бях.