автор: haboob

Вълни.. от миналото се носят
и зоват ме в дълбоко солено.
Прелитат като чайки въпросите,
за да паднат пред мен уморено.

Там ли е пясъка и следите,
оставени от краката ми боси?
Кой ме кара да се разпитвам?
Това отговор никак не носи..

Замъглено, до болка красиво.
Сякаш само морето е същото!
Защо винаги, като си отивам,
нещо вътре в мен се обръща?