автор: bedstvieto

А ме боли , да му еба майката , така ме боли че ми идва да вия:(
Не мога да понеса факта , не мога да преглътна . Думите са пред размазания ми от сълзи поглед - "аморе"? Шибаната ми сънна артерия се е издула до пръсване , а сърцето ми подскача вътре , хванато на тясно горкото . Не мога и да се разплача , не знам какво да правя . обикалям от стая на стая ,като шибана вълчица и ми е ясно , че всеки пред мен би бил жертва . Бих скочила , бих го раздрала , без капчица милост , че кой я има към мене ?
Вярвах му , по дяволите с цялото си сърце . Подлагах се на унижения , съгласявах се с мъжките му прищевки , вярвах да му еба майката , че ме обича .
Имал неистова нужда от нея . Хахахаха , и от мен , нали ? Само , че на мен ми се показва къде е парцала , а аморето го пазят за ласки и мечтаят живот до край да живеят. На мен ми крещят , че малко изкарвам , че не сменям на време памперса , че съм дала пари за прическа , а страдат по аморето . Шибан живот ! Задушава ме бяса .
Треперят ми ръцете , полудявам бавно ...
Четири години се боря за семейство , четири години приемам всяка обида и всяко обвинение . Съгласна съм мир да има . Приех и удари и укори и криех и продължавам да крия от тези които ме обичат . Почвам да се чудя обаче обичам ли се аз ? Гледам размазаната от удари врата на банята , защото вътре избягах от него и се чудя каква е неговата обич?
Майка ми от любов рака я изяде . Не искам и аз така да свърша , да се боря да не умирам . А , аморето ? Как спи спокойно тя и той ? Как живеят със съвеста си . Аз грехове много в живота си имам , но дете без семейство не бих оставила ...
продължавам да не смогвам на беса си , продължавам да се боря със себе си . приех да съм най -черна в рода му , да ме псуват и избягват , да чакам в колата , да си взема детето .чудовище ме наричат ...
не знам какво да кажа , къде да се смотая . как да преглътна , поредното предателство , как да продължа да живея , да се усмихвам , да прегръщам и да целувам , след като знам че в леглото с мен ,нея със сигурност вижда . Бах ти съдбата ! писна ми !
научих се да обичам , а истинска обич не получих . съшивам с бели конци сърцето на пръски разбито , а греха ми остава , че жена съм и него обичам .