Аз много късно те открих -
когато вече на света те няма,
но всяка твоя песен,
всеки стих
пред мене пак те съживява.
И сякаш не
от грамофона стар
в сърцето ми блика гласа ти -
пълен с искреност,
с устрем,
със жар
ти самият слизаш от плаката;
китарата е твоя автомат,
свръхзвукови куршуми са словата ти,
а ти си воин,
победил смъртта,
презрял насилието,
слабостта
и клеветата,
готов да защитава с песента
до край честта и свободата.
Ти си пред мен -
ту нежен,
ту суров,
ту безпощадно зъл и ироничен
или безкрайно нежен и лиричен,
изпълнен с опрощаваща любов...
И никой не остава безразличен,
когато слуша твойта песен-зов.
И макар, че късно те открих -
когато вече на света те няма,
всяка твоя песен,
всеки стих
пред мене пак те съживява.