автор: meiia

Прав си, сине,
навлизам в дълбокото,
без да зная дори
каква е посоката.
Ще потъна в морето,
ще нахраня акулите,
ще се сгромоляса
върху ми небето
и ще ми срути
пясъчни кулите.
И на моя живот
купчината пясък
хищна чайка ще рови
с изстрелен крясък.
Ти по плажа мини,
забрави, че съм идвала.
Топли малки следи
от душата ти милвана
да усетя поне
нейде там в тишината си.
Млади бели коне,
майки на гръдта
със децата си...
Помежду им и аз,
разранена и боса,
без богатства и глас,
любовта си ти нося.
И подай ми ръка,
ей така, за последно.
Аз съм малка река
и изчезвам безследно.