Заливът го няма днес...
                 Владимир Висоцки
Заливът го няма днес, ни от дъбовете вест.
Тук дъбът е за паркет, не за лес.
От колибата излезли старовремски дървоеди
и всички дъбове , уви , са на греди.
Чудно се живей все пак в къщурка на кокоши крак
Но дойде тук всяващ страх развейпрах.
И нали юнак си бил - баба Яга той напил
И дома и - боен подвиг! – изгорил.
Припев:
Изчезни сега тъга
от гърдите ми.
Туй е предговора ,а
приказката предстои.
Трийсет и трите юнака там решили, че напразно
пазят царя и морето без пари.
Всеки бизнес си захванал- гъски гледа за печалба
свойта част не охранява за слава.
Дъбовете щом обра Черномор се разболя,
а от околните съвсем оглупя.
Ден и нощ ругае там бившият моряк голям,
а участък личен има край Москва.
Припев:
Вярно ходи там котак –надясно песен пей с мерак
А наляво пък разказва майтап,
Ама учен – кучи син, златната верига свил
и печалбата самин я изпил.
Той веднъж за своя дар бе получил хонорар
И продаде залива на хектар.
Но свали го удар там и той - съдбата да измами
днес диктува на татари мемоари.
Припев:
И русалката , уви , свойта чест не съхрани
И внезапно - как можа– тя роди!
Трийсет и трите юнака този син да щат не знаят
Да се смята син на полка и толкоз.
Но веднъж един магьосник, пръв бърборко и прахосник.
Тълкувател вещ на женските души.
“Всичко казал аз разбирам и с детето те прибирам”
И потегли с него тя като в пандиза.
Припев:
А пък вожда Черномор първенец на всеки сбор.
хората отдавна мами без зор
И нали лети хитреца изпедепца се в грабежа
Скочи в тъмното –грабеж - после беж!
Към килима хвърковат - от лани на музея дар,
що народ приижда там на тълпа.
И безсрамно пръчът стар краде жените тоз нахал
Ох дано го хване скоро дамла.
Припев:
Сили вече не намирам – тъй мърмореше вампира
И вампирката ругае без да спира.
Рубла дай , че те убих! Аз вампир ли съм или...
Ако не длетото аз ще пропия.
Плодове ли не събирах ?- пак си дрънкаше вампира-
А кори и билки просто безспирно.
Толкова съм се старал аз на теб да угодя,
ти за рубла пазариш се сега.
Припев:
Днеска зверове чудесни - славен дивеч - няма вече,
само горските се виждат сега.
Тъй че вече не е тайна – тука залива го няма
Що поета е описвал тука липсва.
Припев:
Изчезни тъга сега
и не ме мъчи.
Щом е предговор това -
приказката не търси.
Превод:Е.Петров