Когато някога минаваш покрай мен ,
хвърли в прозореца ми дребен камък
и стрестната от неговия шум,
ще лумне във очите ми отново пламък.
Скрибуцайки душата ми ,си е отворена,
ключът отдавна не приляга,
но грешката ,тя вече си е сторена,
ще я забравим и ще помълчим за малко.
Ще ти налея от онова кафе.
Нали обичаш да го пиеш сладко?
Ще помириша ризата ти на каре
и този път ще мине гладко.
Ще ме обхождаш с жадните си устни ,
ще ме оформяш като хляб,
ще ме опитваш още ли съм вкусна ,
като сочен плод налят.
Раздира тишината рязък звън,
пулсиращо примамва телефона .
Ще минеш ли ,кога ?
Не знам.....
......и ме изхвърляш ,
като че ли от балкона.