автор: meiia

Жената - воин умира
в своята собствена обич
бавно. И го рабира.
И не показва, че се тревожи.
Нехайна е някак и тиха,
някак е много далече
от любимите. Не и го простиха.
Не и се обаждат. Вече!
Не и свалят вече звездите.
За други е звездопадът.
Здраво все държи си юздите
тя,но винаги шеметно пада,
щом сърцето и заобича,
а лъжа и сласт и дават в замяна.
Щом измислено благоприличие,
вини я в хлад или в измяна.
Жената-воин е грешка,
своя собствена. И последна.
Да си пълен с любов. Нечовешко е!
И нечовешко да Я браниш
всеки ден. Като за последно.