автор: moeto

Ако бях книга, то бих бил томче с поезия. От хубавите. Книга, която си подаряват влюбените, когато са разделени, за да са заедно на хиляди километра разстояние.
Ако бях книга, щях да имам хубави картинки, за да уча децата как се четат приказките на Пушкин, най вече онази за златната рибка. И още за това, че трябва да се внимава с пожеланията и изпълнението на чужди такива.

Ако бях книга, то бих бил от онези старите, с кожени подвързии и златисто по ръбовете. Така всеки би искал да ме притежава, аз пък от своя страна бих си избирал ревниво притежателите и то само сред онези с големите библиотеки в домовете си или от другите, скромните, които имат по няколко книги, но които ги пазят като очите си. Още бих си избирал притежателите, из между тези, които могат да четат между редовете, защото днес не всеки обича поезия.

Ако бях книга, щях да ви надживея, щях да радвам няколко ваши поколения с мъдрости или римувана музика от словосъчетания. И тази книга би била най-ценната ви музикална кутия, защо създава музика във въображението ви.

Ако бях книга, щях да ви карам да уважавате писаното слово, защото само написаното обхваща в себе си хилядите мигове, които ни спохождат в ежедневието и спасяват дребните постъпки на великите от забвение. Още ако бях книга щях да съм редица от мисли на велик поет или писател, който е подбирал думите си с любов, каквато рядко спохожда всеки читател, може би като тези на Васко Попа, защото появата на книгите му е като изстрел в тишината, като камък в блатото.

Или може би бих искал да съм книга с поезията на Пенчо Славейков или онази с народните песни събирани от Братя Миладинови, и тогава вие вече не бихте ме пренебрегвали, както правят повечето съвременници, без да знаят че загърбват собствената си национална и културна идентичност.

Ако бях книга, бих искал да съм томче от Емили Дикинсън и да разказвам за тежкият й отшелнически живот, но описан с магията на велик художник с войнствена натура, експериментираща в поезията, неизчерпаема на рими и на дръзки словесни решения в изразяването на своята предизвикваща размисли, остра и понякога абсурдна и дълбоко интровертна мисъл.

Ако бях книга, щях да имам изящни гравюри изпълнени от най-добрите графици, щях да бъда отпечатана на дебела луксозна хартия, макар, че външната форма много често е измамна и се срещат умни книжки отпечатани на скромна вестникарска такава. Но тъй като всяка книга е суетна, и аз бих предпочел да изглеждам добре.

Ако бях книга, то бих бил такава, каквато би заместила в живота ви интернета и телевизията. И тогава вече нямаше да можете да се отделите от книгите, защото те са повече от наркотик, а четенето е повече от човешка дейност и ни доближава до божествената красота посредством словото.

Сега на края на това есе, обаче си мисля, че може би е много трудно човек да бъде книга, камо ли книга с поезия, но въпреки това ако бях такава, щях простичко да карам хората да бъдат по-добри и внимателни по между си.