автор: mary_jane

Да търся бряг, където да се скрия,
да намеря извор и до смърт да пия
защото жадна съм за слава
за любов, за думи...
За неща, които няма помежду ни.

Че за себе си живея и само своята душа обичам
и се губя в тоя свят егоистичен,
да обичам обичта към мене мога
да будя сласт, любов, тревога.

Разхвърлям я навсякъде небрежно,
посоката и сменям с нова - неизвестна
и знам, че бързам да отида,
да усетя и да видя...
Там, където няма нищо...