 |  "Имаш ли представа
кооолко ми липсвааааш..."
С шест думички, набързо
написани, между кафето
и работните задължения,
пак ме... разплакваш...
неудържимо... и вече
не зная ... от мъка ли
плача, или от щастие...
А ти, Слънчице Мило,
Знаеш ли... как търся
и откривам твоите очи в
звезните примигвания...
Знаеш ли... как бих
целувала монитора,
когато там се вижда
твоето лице и колко е
усмихнат по диагонал
екрана, когато цвете
ми поднасяш дори без
повод, мил знак на
безумната ни, луда,
дистанционна обич...
Знаеш ли... аххх, почти
забравих Слънцето
как грее вън... дори
не ми е тъжно за
слънчевите зайчета,
които обичам да улавям.
Ти сега си моето Мило
Зайче Слънчево, и
сгряваш и душата, и
сърцето ми с лъчите
на милите си, нежни
пожелания сутрин...
Знаеш ли... дали е ден
или е нощ, почти не
забелязвам... мисълта
за теб изпълва всяко
мигновение, независимо
какво правя... или
по-скоро... не правя...
Знаеш ли... откривам
теб във всяко облаче,
разперило криле и
плуващо към хоризонта.
Изпращам му целувка,
за да ти я предаде,
когато те достигне...
Знаеш ли... мечтая
за криле единствено,
за да те достигна...
макар че всъщност
ти изкачваш стълбата
към моята омагьосана,
прикрита зад мъглата
на вълшебността кула...
Знаеш ли... как гледам
филми... почти като
тинейджърите, които
се държат за ръка...
само че, защото си тъй
зает, твоята ръка е...
под филма, като че е
"субтитри" на екрана...
Сама се смея на "ума" си...
такава безумна лудетина
и щуретина съм станала...
Знаеш ли... това за мен е
всъщност много хубаво! :)(:
Обичам те с най-чисто,
детско чувство, като че
приказността, в която
вярвам, ме превръща в
"твоята хлапачка", както
ти харесва да ми казваш...
Дори и Dimi ме окуражи
като момиченце да съм,
усетила ...как мога всичко,
до което се докосвам, да
превръщам в приказка...
Ето, ти вече знаеш как
вместо да тъгувам, мога
да те ... доближавам ...
във вълшебността дори
сме мнооого ... заедно...
Наистина може би нямам
никаква представа колко
ти липсвам... Но знам, че
ще ми го покажеш... и
като ... лава от вулкан
ще ме залееш с чувства!
Но дали ще ме откриеш,
когато се върнеш... това
... Знаеш ли....
****
С признателност към Dimi
за окуражаващите думи :)(:
и с целувки и усмивки от
Една Вдетинена Феичка :)(:
Публикувано от hixxtam на 02.07.2004 @ 17:50:48
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 7
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Знаеш ли..." | Вход | 6 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Знаеш ли...
от Dimi на 02.07.2004 @ 18:03:54
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, нямам думи.
Толкова много любов
като лава излиза от теб
толкова силни чувства,
че замлъквам от възторг.
Изпращам ти и аз целувка
по едно облаче бяло,
като те намери
да те гушне меко
и да потънеш в нова приказка,
по-хубава от всичко досега,
което си преживяла.
Целувкииииииииииииии...........................................
|
Re: Знаеш ли...
от miglena (megira@abv.bg) на 02.07.2004 @ 18:12:48
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | http://megira.hit.bg/fly.bmp
Eто го вълшебното облаче :)(:
А приказката без край е:
http://megira.hit.bg/LAV%20U%20...%20neprostimo.JPG
ЗА ТЕБ: СПЕЦИАЛЕН ПОДАРЪК!!!
http://megira.hit.bg/vdxhnovenie.JPG
|
]
Re: Знаеш ли...
от Dimi на 02.07.2004 @ 18:16:44
(Профил | Изпрати бележка) | | Е, това си е истински подарък. Много благодаря! А какво да ти подаря аз на теб? |
]
]
Re: Знаеш ли...
от miglena (megira@abv.bg) на 02.07.2004 @ 18:16:45
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | Ааааа, с това "щуретина"
си ми и кръстницаааа!!!!
Както подобава, подарък:
Да грее в душата ти!!!
http://megira.hit.bg/megira.gif
Щуро те цункам по нослето:))) |
]
Re: Знаеш ли...
от roza1 на 02.07.2004 @ 18:20:24
(Профил | Изпрати бележка) | На това му казвам-Л Ю Б О В!
Поздрави,Меги!:)) |
]
]
Re: Знаеш ли...
от joanna_vas (joanna_v@all.bg) на 02.07.2004 @ 19:54:25
(Профил | Изпрати бележка) | Страхотно!
Много ми хареса ...
Толкова е наситено и нежно!
Поздравления!
Прекрасен изблик на чувства!
Знаеш ли ... - знаеш ;) |
]
Re: Знаеш ли...
от beche на 24.07.2004 @ 05:53:30
(Профил | Изпрати бележка) | след толкова филми
един хепи едн с реално докосване
му отиваше
дано да е по голям инчов монитора, че да го виждаш по ясно, иначе е голям мор за любовта!
хареса ми! Май всеки си има интернет преживявания човешки!
|
Re: Знаеш ли...
от miglena (megira@abv.bg) на 24.07.2004 @ 17:18:54
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | Няма да има реално докосване. Той не желае. Ако зависеше от мен, хиляда пъти плюс едно вече да съм се качила на автобуса, ей го къде е... Но за него няма смисъл...
Мониторът е добър, а въображението ми... виждаш :))) :)))
Не само че всеки има, ще стават все повече. Дори за мен бе върховно удоволствие вчера да видя тук не един, а два стиха за вируални връзки :))) :))) Всъщност, това не е нищо ново под слънцето... Милиарди размемени писма, някои превърнали се в романи, платоническа любов, все невъзможни истории... имах четири години живот в чужбина - казвам ти го, защото и ти си сега там "някъде" ... та бях в Оксфорд година, в Болоня година и две години в Щатите... Не питай колко ми бяха сметките за телефон... Не питай колко пъти съм си идвала в БГ - от Италия три пъти, от Щатите също... от разстояние нещата са идеални... после в реалността ... нищо не е както в разговорите и мечтите... Оттогава обаче знам как да превръщам разстоянията в "едно нищо" , как да "изпращам" частица от себе си, как до "получавам" ... вибрации... ти също сигурно добре знаеш и разбираш... В Щатите особено /Балтимор, Джонс Хопкинс/ си имах една картинка на земното кълбо, колкото детско топче за игра, държах тази картинка често в ръка и бях превърнала 10-те хиляди км в един сантиметър разстояние... Най-ужасяващата бездна обаче е ... една педя между мен и него... но не смеем и не бива да се докосваме.... По ред причини, най-вече - смяяях - възрастови / в мой "плюс" ... / Миии, човешко е, да, мониторите и кабелите са само опосредстващи материали... Някои хора имат и владеят силите на енергетичните полета... Тук тази връзка аз я усещах съвсем като че го виждам и е при мен... Ужааасно силно... Непосилно почти :))) :))) То си личи дори и по някои коментари: четейки ме, усещат енергията... представи си като съм писала какво ми е било... |
]
Re: Знаеш ли...
от beche на 24.07.2004 @ 20:25:49
(Профил | Изпрати бележка) | така кажи !
спечели ме !
страхотна тема е разстоянията
напиши нещо за завръщането като такова
и наистина разстоянията се топят сметките растат, но психиката оцелява - тази цена си струва вече!
Говоря си с много бг в чужбина които сме пръснати - е по друго е! Умеят да ценят, да се радват на най малкото. Защото си сам като куче тук. И най малкото чувство към теб го цениш като реликва, а липсата е..........
По скоро усетих жесток бяг като го четох, на един дъх...... пази си вдъхновението! Не идва на всеки |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 800
ХуЛитери: 4
Всичко: 804
Онлайн сега:
