автор: Pobeditel

През времето минах като лъч светлина.
Срещнах усмивки, а някъде и сълзи.
Намерих в душите празнота и топлина.
Обикнах живота знаейки, че ще боли.

Видях приятели с врагове да живеят,
владетели да се молят за пощада,
с палачите си жертви да се смеят,
роби да мрат за свобода на площада.

Видях народа как завладява властта,
подлъгани хора за света да мечтаят,
държави да изчезват във вечността,
пророци лъжливи край да вещаят.

Вселенските тайни големи открих,
заложени изначално в нашите съдби.
Най-важната тайна сега споделих:
Да обикнеш ближните и себе си Ти!