Часовникът през тази нощ е спрял
и над стрелките тегнеше умората!
На лакти в мислите си се подпрял
и търсиш в себе си докрай опората!
Поглеждам Те, почти като на сън.
Луната през нощта ми се усмихваше!
Разбуждам се с камбанения звън,
но Тишината в Теб не се разкъсваше!
Разплитам нощната тъма навън
и с мекостта на стъпките еленови
Те доближих като естествен звън,
за да си чар в очите ми бадемови!
Вървя към Теб по лъкатушещ път
и влязох в лабиринта на Душата ти!
Навивам бавно на руло стихът
и го изпращам с обич към сърцето ти!