автор: Merian

Не - валентинско:)


Недей да мислиш, че съм сляпа
и вълчият ти нрав ме плаши.
Не съм живяла във гората,
но пак разбирам единаците.
И да речеш да ми се зъбиш,
че газя твоя периметър,
във отговор ще те прегърна
и над гората ще просветне.
Не съм наивница, спокойно.
Отдавна знам- в море се давят.
Не е до глезен и сърцето,
но нека си е наша тайна.
Под шапката ми непокорство
прескочи вълчата ти слава.
Не ме плаши самодоволно.
Със самотата съм наясно.
Е, казах ти каквото имах
и ще отмина през гората.
Но само ако знаеш колко
във кошницата си отнасям.
Да, знам, че си недоверчив
след разни Шапчици ментета
и по ти идва приемливо
да се преструваш пред козлетата.
Та... много здраве и прощавай
за неудобството да те обичам,
дори наметнал овча кожа.
И вече си за друга приказка.