автор: sradev

Тая година нямам никакво желание да отивам в дупката, пък и не ми е такова настроението. Но не щеш ли - будя се....
Гледам наоколо - дупка, гледам по-внимателно - мазе. Вглеждам се съвсем съсредоточено - мазе във Видин. Брей, много съм вързан - кога ли пък съм имал намерение да ходя във Видин. Преди има-няма половин век съм бил там, но никога в тамошно мазе. Я да попитам жената.
Обаждам се по мобифона да я питам къде съм, а тя ми отговаря, че е в безсъзнание в болница.
- Каква болница бе?
- В Париж.
- Я па ти, па кога си ходила в Париж?
- Никога, та за това се чудя.
Питам сина къде съм.
- Мрак, мрак, нищо не виждам.
Бре, наистина ще да съм в дупката. Пък ми е едно такова ведро настроение като да съм си строшил компа. А тя само мишката куца.
Я да проверим по-внимателно. Значи осветявахме стаята на комшията. Право и славно. Дойдоха негови състуденти от Белградската школа. И те донесоха светена вода и аз имах светена вода. От Рилския манастир - фирмена бутилка. Да сме прекалили със светената вода - не ми се вярва.
Но те имаха и огнена вода. И аз донесох огнена вода. И тук не сме прекалили - те коскоджамити млади попове, батюшки се титулуват, тях огнена вода не ги лови. А и с пеенето не сме прекалявали - само "господи помилуй".
Значи това не е мойта дупка.

Добре, но ако не е дупка, то си е баш действителност. Питам сина - кой ден е. И той не знае - главата му е празна. Значи съм взел на заем неговата глава. Верно бе, спестявах цяла седмица глупостите си, кътах ги в едно шкафче, редовно ги поливах, да не просъхнат. Та изглежда са набъбнали и излезнали от шкафчето. А аз така внимателно ги събирах, че имам да пиша една глупост и то по-едра, та си ги трупах глупостите да порастнат.
Значи са фтасали - бързо на празна глава да се хващам за работа!