автор: scenaristbg

Студен е вятърът, който духа в косите ми.
Забравих шапката си вкъщи.
Сега те чакам на ъгъла, казах ми, че ще минеш оттам.
А е страшен студ.
И си мисля-
Ръцете ми студени са.
Пръстите ми са като лед.
И си представям-
Любовта ни-топла тръпка.
Устните ти - сладки като мед.

Болят ме ушите, ръцете ми са се сковали.
Нямам шал и ръкавици.
Исках да изглеждам смел и весел,
докато те прегръщам. Сега съм целият червен.

И си мисля-
Ръцете ми студени са.
Пръстите ми са като лед.
И си представям-
Любовта ни-топла тръпка.
Устните ти - сладки като мед.

И понеже не минаваш (сигурно си зад гърба ми),
ти пиша валентинка. То не е точно валентинка,
но да знаеш, че има някой, който мръзне,
понеже си решила да си останеш вкъщи.

И си мисля-
Ръцете ми студени са.
Пръстите ми са като лед.
И си представям-
Любовта ни-топла тръпка.
Устните ти - сладки като мед.