на Straniero
В ъгълчето на окото ми
боде
парче от лунния пъзел.
Сглобявам небето.
Разплитам косите на вятъра
и пускам хаоса
през решетките
на петте си сетива.
Немея
пред огнените следи
на кометите
и студените каменни късове,
в които се превръщат.
...
В пътеките,
из които се губя и намирам,
е записана тайна.
Небето смигва.
(Никога не ще я узная.)
...Ала - недоумяваща и безпътна -
въпреки! -
ОБИЧАМ
ЖИВОТА. :)