автор: stupiddog

Говорим...
С две-три думи.
С много мълчание.
С празнотата на дните.
Със сънища.С тихо страдание.
Някой каза:
- Време, спри!
Трудно,някак си невъзможно.
Ех,моя небрежна,ненаситна любов.
Как стана така невъзможно?
Заприличала съм на стара река.
Ти си буря.
На другия край на земята.
Километри.Години делят...
Нашето време.
И искрите.И лудостта.
На зората.