Тя беше и добра. И хубава.
Очите й говореха със вятъра.
Но цветовете бяха счупени.
и присмехно наричаха я сляпата.
Тя виждаше криле на вярата,
която на прозореца й кацаше.
Косите й, със аромат на ябълки,
по-хубави са и от нощите.
Тя знаеше за красотата на трохите.
Невидима за много други.
И беше влюбена във птиците -
във святата им лудост.
И пътя никога не бъркаше.
За разлика от другите, с очите.
Но под краката й усмивки съскаха.
Намразиха я, заради мечтите.