автор: Pobeditel

Знаеш ли защо си моето
слънчево любимо момиче!
Защо блестят по-силно
и стоплят ни сега лъчите?

Защо птиците сега за нас
летят със песен в небето?
Защо бие сега учестено
и толкова влюбено сърцето?

Защо имам нежна усмивка,
която е наслада за очите?
Защо искам да се целуваме
с теб прегърнати в тревите?

Защо душата ми грееща плува
в океан от истинска радост?
Защо мигът докоснат от теб
е за мен върховна сладост?

Защото ти си огън във мен
и той няма как да угасне.
Ще го разпалвам всеки ден,
с душата ми да се срастне.