автор: Pobeditel

От дълго време жените изучавам.
Те са като вселената необятни.
Винаги по нещо ново научавам
от действия и приказки приятни.

Виждал съм едни - ангели грижовни,
над мъжете бдят и за тях живеят.
Други са добри, но биват и лъжовни.
Цял живот за голяма любов копнеят.

Има трети, те от мъжете по-мъже са,
със всичко сами могат да се справят.
Господарки властни в домовете те са,
от живот семеен, ад могат да направят.

Срещал съм четвърти,да не ги срещаш.
Ще те преследват като ловни хрътки.
Стигнат ли те, моли се за сетна среща.
Ще те изпият за миг на жадни глътки.

Има пети, те пък станали поети.
С душевност проницателно развита
творят в рими най-красивите куплети.
В живота монотонен те са колорита.

Шести са по дух истински блондинки.
Гледат като врани къде ще блесне нещо.
Търсят си най-богатите половинки,
а любовта само чрез злато я усещат.

Седми са красиви, същински икони.
Всеки щом ги срещне в любов се врича.
За тяхната охрана трябват милиони.
Ех, палитра женска, колко те обичам!