Болката пълзи и дотежава
от сълзи горчиво се отлага.
Казват „Поплачи, минава...",
но грешат, нищо не помага.
Няма и завръщане от там.
Птица замлъкнала не пее,
огън угасен не носи плам,
тръгналият, вече не живее.
Как да кажа „сбогом" с глас?
Нима има сбогуване с душите?
Нали завинаги остават с нас:
в мислите, в нощите, в дните.
Последното изпращане боли,
поредния полита към звездите.
Навътре болката вали, пълзи
и дълго търсещи ще са очите...
03.07.2007г