стоя и наблюдавам как звездите
изпращат своето далечно минало
живея сред физичните закони
които още никой не е виждал
гадая по отсечените дънери
кога и как ще се роди месията
дърветата поникват тъй невинни
а после стават кръстове за разпване
битувам в менажерия от правила
и между тях се скитам безпризорна
една отчаяна от случване илюзия
подпира този свят за да не падне
гръбнакът на деня е счупен от умори
под патериците му строя гнездо за ангели
смъртта е обиталище за живите
последната ни форма на мълчание