автор: Pobeditel

Колко е красиво небето,
с надиплени облаци бели.
Виждам навсякъде сърца,
които са се преплели.

Колко са приказно мили,
твоите очи щастливи.
Колко са меки ръцете ти,
като две лиани игриви.

Няма покой за душата,
която най-силно люби.
Всеки миг с теб е ухание,
никога то не се губи.

Допират се нежно телата,
а слънцето се усмихва.
Къде е на Амур стрелата -
някъде дълбоко в сърцата.