автор: sabin

Рисува с четка художникът вятър
облаци по небето,листа по дърветата,
не му харесват и наново с финес нанася
планети и разпръсква звездни конфети...

Не е вятър художникът,ръката на Бога е
върху лицата ни сръчно пътеки дълбае
в очите ни налива житейска мъдра умора
и пълни с олово телата съвсем в края...

А ние трудно четем знаците му сложни,
дори много не се сещат за тях,горките...
Докога ще продължи това, мили Боже,
да сме тук по твоя воля.Слепи зрители...