автор: Kristo

(имате едно ново съобщение...)

"Знам, че си там, но не вдигаш.
Навярно си права, да постъпваш така.
Сигурно искаш да ме накажеш,
оставяйки ме да говоря в тази тишина."

Какво друго има значение, когато
тя не ме чува, нито дори познава?
Какво като не знае, че съществуват
посланията, изпращани постоянно?

"Знам, моите чувства вече нямат значение,
не са те интересували никога преди.
предпочиташ да вярваш на чуждото мнение,
а то бе предимно интриги и лъжи."

Какво друго има значение, когато
тя не ме чува, нито дори познава?
Какво като не знае, че съществуват
посланията, изпращани постоянно?

"Сега ти напускаш това място и този град.
Аз ли бях виновен, какво ти бях сторил?
знаеш ли, че когато човек е млад...
..както и да е, съжалявам, не бих спорил..."

И тогава ми дойде нещо на ум,
в един празен от липсата ти ден.
Но по телефона се чуваше шум,
сякаш без изчезнала изцяло за мен.

Отне ми толкова време да ти кажа,
че светът ми е празен, безсмислен.
И когато двама души се съберат,
мога да го направят истински...

"Но знай, че никога не съм лъгал,
всичко в тези стихове бе вярно, момиче.
Знай, че ще съм винаги тайно с теб,
защото през цялото време съм те..."

(съобщението беше изтрито...)