автор: jel

Йосифе,толкова съм развълнувана. Ето,тези странни хора в златотакани дрехи,
тези мъдредци... Те се поклониха пред сина ми.
Пред моя син,Йосифе. Те коленичаха пред Него. Така ми каза и ангелът.
"Радвай се благодатна! Господ е с тебе. Благословена си ти между жените!"
Аз нищо не разбирах от това което ми говореше а той,той ми изяви това което се случи."Дух Святи ще слезе върху ти и Силата на Всевишния ще те осени.
Затова и Святото Което ще се роди от тебе ще се нарече Син Божий."
И наистина,сбъдна се Йосифе. Бог ни доведе във Витлеем за да изпълни волята Си за да се сбъдне и пророчеството.
Да,Йосифе,каква чест Бог ми оказа да родя Неговият Син - Спасителят
А сега тези мъдредци те се поклониха пред Него и признаха че Той е цар.
Това ми каза и ангелът "Той ще бъде Велик и ще се нарече Син ва Всевишния
и ще му даде Господ Бог престола на отца му Давида и ще царува над дома Яковов довеки и Царството му не ще има край."
Първият мъдрец му поднесе ковчеже със злато. Колко е странно в тази тъмна пещера. В сламата се роди Царят. Моят син е Царят.
И Мария се разплака. Йосиф я прегърна нежно.
- Защо плачеш мила?
- От радост Йосифе,от радост. И Мария продължи.
Но Той е и пророк,Йосифе. Вторият мъдрец му поднесе ливан. И тя се засмя.
Колко чудно е това детенце - уж е мое а пък носи небето в себе Си.
Всемогъщият ми го подари и знаеш ли защо? То да извърши Волята Му.
Но ще се случи нещо ужасно с Него. То ще прободе като нож сърцето ми
И Мария отново заплака . Този път тъжно и горчиво.
Йосиф я прегърна още по силно и погали меките и коси. После взе да чисти сламките от косата и.
- Недей.
- Не мога да не плача Йосифе. Простена Мария. Видя ли третият мъдрец
какво положи пред Него,пред детето ми? Смирна - това е мъка Йосифе,това е помазване за гроба. Ако можех да му помогна...
- Не плачи Мария. Тежко е, но помисли все пак,че ще те благославят жените.
- И ще завиждат Йосифе. Каза Мария тъжно.
А някои ще ми се покланят като на богиня а аз съм само човек. И даже ще богохулстват Йосифе. Ще ме наричат "пресвята" и "владичица" и ще забравят,че съм слугиня Божия. Ще ми се молят да им ходатайствам а аз не мога. Само Синът ми е ходатай между Бога и човеците. Само Исус Христос Помазаникът може да се застъпва за тях. А когато дойде страшното Йосифе,
мнозина ще ме заплюят. Но това е да бъдеш майка на такова необикновено дете.
- Мария,обичам те! Прошепна в ухото и Йосиф. Ти си толкова красива и истинска,толкова безпомощна, ако можех щях да те нарисувам.
- И такива ще се намерят Йосифе. Едни ще ме рисуват върху дървото,
други ще го целуват ще лепят стотинки и ще се покланят на образа ми.
Защото суетата човешка,Йосифе,е голяма. Ще събират парчета от мощите ми,ще събират светена вода ,само дето ще им липсва светената вяра. Вярата че моя Син е Жив. И цялата власт на небето и земята е дадена на Него.
Но ще има и такива ,Йосифе,които ще Го познават Те ще се покланят на Отца
чрез Него с дух и истина. Такива Йосифе, ще вършат подвизи.