автор: iasmina

на Samorasliak, Zemedelets, Albatros
и всички хулитери с посребрени вече коси...

През процепа на времето
......................листопадът се процежда.
В спокойствие обвито е небето.
Умора тегне над дърветата.

Немее писъкът на птицата -
за лятото в надеждата последна
......................скрит е той.
Все още има топло вярване.

Сълза от ситен дъжд... Блести
отваря се просторът сребърно.
Непосърнало, самО остава семето -
.......................ще зъзне до след време-то.

Блян такъв за лятото пропуснато
есента сънува, но напусто. Но
красотата й узряла - тя обича го
.......................безупречно!

Вятър ще извика зимата.
В кристален звън от бяла суета
.......................настигнато е лятото.
В лика на пролетта постигнато е
.......................недопятото.