автор: Again

Покриват се пак мокрите паважи
със стъпките ми есенно златисти
и всяка лампа може да разкаже
на скитниците тайните ми мисли.

Пак цяла нощ валяла е утеха
над улиците с тъжна кал покрити,
а аз пък пак вървяла съм полека,
да не събудя спомените скрити.

Сега изтичат като дъжд във всяка локва
минутите от тръгващото лято,
а в тяхната безбрежност хвърлят котва
хартиените лодки на съдбата.

И пак е есен в мръсно градско сиво
и някак сиво-тъжен е денят ми,
но аз на пук отново съм щастлива,
щом лятото ми в мене още тръпне.