Пътят към върха е като недовършена мисъл,
още малко.Но няма да се осъществи.
Ще ме приветства вятърът,
дъжд внезапен ще ме ободри,
когато стигна до някъде...
След това...
До върха е безбожно далече...
А равнината ми е базразлична...
Колко са добре дърветата,
които като овце са запладнили
долу-в подножието...
Те дори и не разбират
колко са щастливи...
И колко е болезнен за мен
погледът Нагоре...