автор: gorski

Случи се да те обичам в гадно време,
сляп да те прегръщам в сивата мъгла.
Дъжд валеше, птиците висяха неми
и забравили за своите крила.

Ти от студ или от страх се разтепера,
аз от смут изричах думите едва -
думите, угаснали в далечна ера
и възкръснали във моята глава.

Но край нас - гъмжило и пазарска врява,
джипове свирепи, сделки и боклук.
Кой на романтични думи ще повярва?
На парите само вярват днес и тук.

Нито да заплача, нито да се смея...
Стисках силно в джоба твоята ръка.
И замлъкнах. И реших да онемея -
леден дънер сред замръзнала река.