автор: tintiri

Тези наши дървета се чупят при първия порив.
Как бучи тишината, оскотяла от вятъра!
Изкопахме основите на всеки корен.
И сега това ни се стоварва на главата.

Някой викаше, някой крещеше задавено,
че не можем да правим от всичко пътеки.
Мили боже. А вятърът се забавлява!
А дърветата падат! А крещеше човекът!

И сега пак крещи, но затиснат от стволове,
оглушал с ветровете, онемял, но весел,
и сега пак крещи и мучи като вол,
и крещи и се дави вятърът бесен!

Мили боже, дърветата падат при първия порив.
Кой от нас ще каже де да се денем!
Изкопахме основите на всеки корен.
И оставихме някой да полудее.