автор: miglena

"Приказка"...
Това бе първото слово, което
отрониха безмълвно ... очите ми...
вълшебно огледало на душата,
въплътила се да побеждава
Зверовете в земни и фантастични
времена и измерения...
"Бабинко, прочети ми приказка",
дърпах за дрехата любимата си
духовна майка, която ме отгледа
с мъдрите си житейски истини за
силата на любовта и приятелството.
Другите деца си играеха с кукли,
аз се научих да чета преди да мога
да говоря и играчките кротуваха в
коша, недокоснати, омагьосани от
вълшебността, която им разказвах...

Имало едно време все Красавици...
Вещици завиждали на тяхното
очарование и се опитвали по
всевъзможен начин да им навредят...
Една чрез капчица кръв приспивала
Принцесата в призрачна кула, за да
триумфира стотина години в злобата си.
Защото "Злоба" е името на един от
Зверовете, опитващи да се хранят с
плътта на фееричните Красавици...
Е, разбира се от самосебе си, с една
изпълнена с любов целувка Принцът
развалил злата магия... и щастието...
оттогава-насам се възцарило отново :)

В разяреното си вещерско огледало
една Кралица, обладана от Звяра на
име "Завист", проклела образа на
Снежно-бялата Красавица, от едничка
хапка на отровна ябълка да остане
навеки бездиханна... Клетата... тя...
Така погрозняла... че никой повече
не си спомня образа на Кралицата.
А всеки обича Милата Снежанка, така,
както я обожавали седемте джуджета!
И отново, естествено, справедливостта
се възстановява с окъпана в сълзи,
вълшебна целувка. Аххх, тези Мили
Принцове... знаят как да възкресяват!

В незнайно царство, в тъмни лесове
обаче, живял обсебен от демоничната
власт на Звяра "Гордост" принц и тъй
себе си той мразел, че не вярвал в
никого и в нищо, приближаващо се до
идеята и представата за "доброто"...
А душата му била всъщност чиста, и
той като всички други, копнеел не за
злато и богатства, а за нежност в очите
и за приятелска привързаност ... И чудо
той дочакал! Със своята добра душа,
със своето даряващо любов сърце,
Красавицата го избавила от тъмното
проклятие... Достатъчна била една
искрено отронена кристално-топла
сълза за него... и пак, как иначе...
една разваляща зли магии целувка...

И така-нататък... Както в приказността,
така и в живота си, срещам навред
Красавици и Красавци, заобиколени
от Зверове, обсебили мъже и жени...
Ролите се редуват, разменят, понякога
неочаквано, друг път - закономерно...
Хармонията, Слава на Вълшебността
и на Милите Феи, се възцарява рано
или не много по-късно... Някакви си
сто дни... хиляда нощи...сто години...
Кой колкото е заслужил да изстрада.
И "ВЪЛШЕБНАТА РЕЦЕПТА" си е все:
ЛЮБОВ и ДОБРОТА и ЦЕЛУВКА!!!

А Зверовете... не са виновни... жертви
и принесени в жертва души... забравям ги,
когато се опитват да ми навредят. Мисля
за Приятелите и Любимите Вълшебници
около мен, които ме обкръжават с
неуязвимост и ми даряват талисмани...
както и аз правя за Приятели и Любими!!!
ЗЛОТО НЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ ДА НИ НАВРЕДИ!
Зверовете... може би някога също са били...
Феи добри... но се поблазнили от...
знае се какво... повече за негативизми
не говоря и не мисля и се отддавам на
насладата да споделям приказносттта с
Красавиците и Красавците около мен!
ОБИЧАМ ВИ! ДОБРИ СТЕ! ЦЕЛУВАМ ВИ!!!