Забъркана в летливия морал
на искам и копнея вместо трябва,
нахлузих скоро ризата на срам,
досетила се в твоето мълчание.
Неверие застана между нас,
но не от неизпълнени обети,
очаквания сблъскаха се с глас
на съвестно премислени съвети.
Отхвърлих неначенатия спор
и сприхаво се в себе си зареях,
очаквах само мъничко възторг
във погледа ти строг да мъжделее.
А вместо него сянка от вина
премрежваше придателски очите.
Не бях за теб любимата жена,
а влюбено в душата ти момиче.