автор: roza1

Ръцете на поета
Ръцете на творец
изцапани с мастило, пишат те игриво.
Мълчание извайват, когато ни боли.
Звънци от смях коват от дръзките мечти.

Ръцете на поета
Ръце са на мечтател
В тъмното на нощите не мислят за читател.
от светли мисли греят, люлеят ги замислени
изпускат ги улисани във листи неизписани.

Ръцете на поета-
Ръце са на вълшебник
Не знаят нощ спокойна, магии все измислят
застанат ли над листите страсто ги описват.
обръщат нощ във ден, луните им сияят,
птиците запяват, пъпки разцъфтяват.

Ръцете на поета
Ръце са на художник.
Разливат цвят в пустини, рисуват ни дъги.
Опарени от думите, засмени от мечти
немеем и се радваме или.... ни боли.

Ръцете на поета
Ръце на откриватели.
Намират брегове в безлунни нощи чакани
откриват ни лазур и слънце във мъгли
откриват ни надеждата,намират любовта.
Даряват ни и двете щастливи, след това.

Ръцете на поета
Ръце са на клошар.
Обират наща мъка горди и без срам
Събират гласовете на нашите мечти.
Натрупват върху себе си детските игри,
целувките на влюбени, самотните души.
Изцапани са целите с болка,грим ,сълзи
с истини, с неистини,с луни и със звезди.
Ръцете на поета
Ръце ли са това!?
Това не са ръце, а вашата Душа.

01.07.2004

---------------------
Подарявам го на всички ХуЛитери...засмени!