автор: angar

Дивият звяр
по свободно живее от мене!
Гонен е той и го дебне отвсякъде смърт.

В непристъпни клисури,
в безлюдни пустини живее,
ала робство не знае, той не знае обида и скръб!

В тъмна пропаст от връх
безпощадно хвърлете ме вие!
Нека падна в скалите на някоя пропаст дълбока.
Мойте ясни очи
черен гарван-гробар да изпие,
и сърцето ми нека изгълта вълчица свирепа!

Само може би тъй
ще се върне при мен свободата!
И отново чрез тях, преродил се, преселил се в тях,
ще кръстосвам безспир
пак надлъж и нашир планината –
тази скъпа земя, на която тъй кратко живях!