автор: URAGANNNN

Любов е откровеното и интимно общение на две личности от дълбочината на техните сърца, което носи наслада, правопропорционална на достигнатата дълбочина и обратнопропорционална на броя на скритите рифофе.

Любовта дълго търпи, защото е избор, а не задължение. Любовта е изборът, пред който с нетърпение те изправям още сега.
Любовта е милостива, защото осъждението гледа на човека днес според това, което е бил вчера, гледа и боботи: "Това, това и това не ти достига и АЗ ще те променя!"
Любовта е милостива, защото снизхождението гледа на човека днес според това, което е днес, гледа и мънка: "Е, ами той си е такъв открай време, Бог да го благослови-хе-хе хе..." и то е предателство и безразлично бездействие, а любовта е милостива към съгрешилия и насърчава въпреки грешките и
ИМЕННО поради тях.
Любовта мълви: "Давай, вярвам ти, можеш - аз гледам на теб според това, което ти би могъл да станеш утре! Ще бъда с теб без значение цената и болката!!!"
Любовта не завижда, защото има в изобилие.
Не се превъзнася, защото няма над какво и кого.
Не се гордее, защото знае, че е родена да бъде първа и не ще слава от онези, които й обещават първенство.
Не безобразничи, защото не е вързана в егоизъм като ревността и макар, че вижда много ясно фактите и последствията от грешките, не ослепява от гледане в тях.
Тя не търси своето си, защото е сигурна че то й принадлежи.
Не се раздразва лесно, защото е цар, който е избрал да бъде слуга и не държи сметка за зло, защото покрива всички погрешки. Но не като маска лице, а като ласка сърце...
Любовта не се радва на неправдата, защото има правилно чувство за хумор и се радва заедно с истината, като не поробва с превъзпитание, а възпитава с поетия риск на освобождаването от стандарти, защото тя е стандартът, който те издига над всички тях.
Тя всичко премълчава, защото е по-силна от смъртта и понякога трудно се понася.
Тя на всичко хваща вяра, защото е вярна,
на всичко се надява, защото самотата се лекува с надежда,
всичко търпи, защото разбира, че във Вечността не питат за открити грешки, а за дадени прошки
и
любовта никога не отпада, защото не е страст ,
а
посвещение.
Любовта е с голямо сърце, затова жертвите й са кървави.
Любовта плаче с горчиви сълзи, защощо предлага чиста сладост, която е лудост за мръсните,
а чистата любов ги ревнува до завист, а ревността завижда на тези, които ревнуват от чиста любов, защото ревността е мръсотия, която се измива само с кръвта на любовта.
Любовта пленява всеки, който дръзне да се отпусне в нея, както и вятърът всяка птица с разперени криле...

ИСУС в Храма е любов-ревност...
ИСУС на кръста е любов-прошка...
ИСУС на облаците е любов-съд...
а
цялата Троица Е Любов - Любов,
която Бог открива само на влюбените в Него, откривайки Себе Си, защото Е Сам Любов
и само на влюбените,
защото еднопосочната любов е ехо ТЪРСЕЩО ВИК...

Еф.1:15-23 Пр.27:5-6
09.01.1997