автор: alkaltchev

Няма върнати думи назад.
Вече казани, или написани,
като камъни хвърлени с яд
стават чужди. Сами. И орисани.

После вече – иди ги гони
Обяснявай им, че съжаляваш.
Някой близък – ще го заболи.
Друг обаче, това ще го радва.

Има притча за мечка, човек
и за думи – обидни и тежки.
Люта рана, зараства без лек.
Люта дума, се помнела вечно.

В океана от думи грешим.
Безобидните също са важни.
Ако знаем кога да мълчим,
после има какво да си кажем.