автор: Dorrian

Пръстите му докоснаха клавишите и още в първите акорди разбра, че му се свири Шопен. Обожаваше този композитор, който криеше в музиката си толкова много тъга маскирана като романтика. Обичаше и помпозно скритата агресия в предкласицизма на Бах, но сега му се свиреше Шопен. Allegro.
- Искаш ли да чуеш нещо ? - Обърна се той към учителката си, привлекателна, но и омъжена млада дама, която му водеше уроците от четири години насам.
- Освен музиката ли ? - усмихна се тя. - Мисля си, че искам да слушам теб...как свириш. Нали затова ми плащаш?
Той обърна глава към нея и се усмихна дяволито.
- Не и днес. Днес искам да споделя нящо с теб. Искам да слушаш Шопен и мен. Това ще бъде... дует! - Oчите му се впиха в нейните и изпитателно останаха там за няколко секунди. - Мисля си ... Мисля си, че искам да знаеш повече за мен.
- Така ли ? - усмихна се тя и погледна през прозореца. Боже, какъв прекрасен пролетен ден беше! След урока щеше да вземе малкия от детска градина и ще се разходят в парка.
- Дам. Така мисля. - пръстите му се движеха по клавишите със завидна лекота, даже не осъзнаваше какво прави.
- Окей. Започни да споделяш. Ако искаш, ще го направим по-интересно. Ако сбъркаш нещо, те прекъсвам и край за днес, става ли ?
- Не искаш да знаеш нищо за мен, така ли ? - усмихна се той. Беше ужасен и си го знаеше. А жената имаше малко дете. Май на шест.
- Напротив. Ти си най-интересния ми ученик. - каза тя и разроши косата му. - Хайде слушам те. Говори..
- Амиии ... откъде да започна... А, да ... Знаеш, че си имам гадже, нали ?
- Не знаех. Но е добре да имам тази информация. - засмя се тя. - В случай, че моят съпруг ми омръзне, ти беше резервния ми план. Като порастнеш.
- Е, благодаря.... Но да се върнем на темата. Приятелката ми онзи ден ми каза нещо, което ме накара да се замисля дали искам да съм в нея.
- Така ли ? И какво бе то ?
- Ами не знам дали е удачно.... Така де, имам предвид, не е много за пред хора... - Осъзна, че е вече в последната тема от произведението. Трето действие, трябваше да забави ритъма.
- Срамуваш ли се ? - Усмихна се тя. - От мен ? Хайде сега, флиртуваш с мен, откакто навърши шестнайсет. Кажи каква е дилемата.
- Добре - ухили се той. - Ама да не кажеш, че не съм те предупредил после.
- Спокойно.
- Ами лежим си ние онзи ден в леглото, всичко е било прекрасно до тогава и тя изведнъж се обръща към мен и ми казва `Искам да ме чукаш по-често.`.
- И ти ? - засмя се тя. Боже, какви поколения растяха. - Какво отговори?
- Нищо.
- Ударила те е по мъжкото самочувствие? Че не правите секс по-често ?
- Не... не е това. Тогава за пръв път я чух да използва тази дума ... `чукам`. И разбрах, че всичко между нас е свършило.
- Не те разбирам.
- Самата дума е толкова... Не знам как да го кажа, но го усещам... Безчуствена. Имам предвид, че аз дотогава смятах, че правим любов, а то... В нейната глава сме се чукали.... Чукали.... ЧУКАЛИ!!! Няма нищо романтично в тази дума, в това действие. Има само поредица от... звуци, ритъм, сила.... не е .... не е музика. И макар музиката да е съставяна от същите неща - темпо, сила, тонове, теми, позициониране, има нещо, някаква магия.... Също като в любовта. И тогава разбрах, че това момиче просто не ме обича. Обича тялото ми, може би... Абе, просто обича чукането.. Мисля, че ще скъсам с нея.
- Разбирам. А ти обичаш ли я ?
- Ами, не знам... Приятно ми е с нея.
- Но флиртуваш с мен. Знам как ме гледаш, момченце. Виждам погледа ти по тялото ми. Всяка жена ги усеща тези неща... - Тя го погледна изпитателно. Горкото дете, стана целия морав. - Недей да се изчервяваш сега. - Какво правеше ? Малкия бе само на 17. Макар и добре развит, това зад пианото не бе млад мъж с хубаво тяло, а хубаво младежко тяло приютило дете в себе си. Тя самата имаше едно. Което трябваше да вземе от детска градина след час и нещо.
- Вижте, - Смени обръщението той. - вие сте красива жена и аз наистина ви харесвам одавна. Заради вас се инатих толкова време с това пиано. Но съм наясно, че имате семейство, съпруг, дете, и ... съжалявам, ако съм ви причинил неудобство.
Тя се засмя. Какъв бонбон бе малкия.
- Спокойно. И престани да ми говориш на `вие`. Няма лошо да флиртуваш. Това са само думи. А и жените го оценяват по достойнство. Това, което исках да ти кажа по-рано бе, че може би избързваш. Отговори ми честно сега. Какво би казал, ако аз ти предложех да се чукаме? - Бе отишла твърде далеч. Майната му, беше заслужила да бъде лоша. Поне за малко.
- Ама вие сериозно ли ? - смрънка той.
- Заеби това `вие`. Питам те искаш ли да ме чукаш, или в главата ти, докато мастурбираш, мислейки си за мен, правим любов? Музика ?

Ръцето му замръзнаха над клавишите. Погледна я - трийсет годишна, със спусната си гъста светлокестенява коса, тази жена излъчваше повече сексапил от което и да е момиче, което той познаваше. Искаше я. Тя разпалваше фантазиите му и в действителност беше единствената причина(Освен Шопен) да свири на пиано всеки понеделник и петък. Но... Не я искаше така. Пръстите му отново докоснаха клавишите. `Ариа в сол мажор`. Бах. Любимо произведение.
- Не искам да те чукам. - Отвърна той, поуспокоен от това, което правеха ръцете му. - Нямам никакво желание да те чукам. В моята глава, докато мастурбирам, ние правим любов. Не се чукаме. Уволнена си. Парите са, както обикновено на шкафчето за обувки. - Гласа му трепереше, но ръцете му - не. - Искам да си тръгвате. Сега.
Тя пребледня. Не можеше да повярва на ушите си. Краката й сами я изведоха навън, ръцете й сами взеха банкнотата от петдесет лева от шкафчето, после дясната отвори вратата и краката й я изведоха навън. След минута се озова пред къщата, в която допреди пет минути преподаваше пиано. Или не ? Странно усещане заклокочи в стомаха й. Бе влюбена.