автор: alkaltchev

Нестигало. И тръгнал той за риба.
Замятал. Чакал. Упорито. Дълго.
И мъничко преди да си отиде –
да вземе нещо едро да му клъвне.

Страстта рибарска го преобразила.
Засякъл – дръпнал. После безобразно
на куката – уви, със страшна сила
висял жабок. Висял и му приказвал:

- Аз жабата съм златна. Ти си тоя,
нарочен от съдбата да избираш.
Мъдрец. Борец. Пари – живот охолен.
Едно си избери и ще го имаш.

- Избирам мъдростта. – Готово, нека
сега си мъдър. Но кажи открито,
как виждаш вътре в себе си човека ?
- Глупак съм, казал, че не взех парите.
………………………………………………

Това е то – да имаш и да нямаш.
И ще горчи в устата даже хляба.
То, винаги така се получава,
Когато сменяш рибата със … жаба!