автор: dr_abdul

Варваризм на тъга
Омар Зияда
Превод: Абдулрахман Акра
Тъгата убива четиридесет стихотворения в мен, а тревогата убива два облака от сълзи
и хиляди гълъби, които си правят гнезда пред пещерата, където надеждата се крие.
Нощта с камшик удря призрака на поетичното сърце, което отказва робството на мрака и пише стихове за деня, стихове, които носят горди слънца.
Сърце, което се движи и демонстрационно разбива мълчанието – мълчанието, което забранява всички звуци и всички изречения.
Едно сърце, което се бори за да бъде, както и да обича, за да стане обич, за да живее както обич, защото раната на страха и простотата се заражда вече в него.