автор: zinka

Пак не слушах, пак не слушах!
Скрих на дядо ми ботуша.
Той го търси безуспешно,
а на мен ми беше смешно.

Баба ми се люто скара:
"Дай ботуша- виж шамара!"
И издърпах го завчас
от терасата под нас.

После люто ме гълчаха.
Някак отървах пердаха.
Тъкмо бях си взел поука
и ботуша... измяука.

Както бяхме - онемяхме!
После дружно се разсмяхме -
коте вътре бе се скрило.
Долу имаха котило.

И съседите разбраха,
с нас и те се дълго смяха.
Даже ни благодариха -
котето ни подариха!