автор: pavli

Безмълвни свидетели на човешки съдби,
спускат се в посребрели коси...
На свечеряване със светулки се гонят,
безсъници предвещават, не спорят...
Блестят и отразяват светлината...
Падат и сбъдват желания...
И с тишина изпълват простора,
щом за любов заговорим...
Звезден дъжд разпалва пожари –
копнежи покълват и избуяват...
Пропускаме бездомни гари
и всеки сън възкръсва наяве...