автор: hristam

Самотните ми
устни се напукаха
от толкова безмълвие
крещяха дланите ми
и пулсиращите вени
в очите ми
вселени рухваха
крещяха твоите
сълзи в косите ми
избухваха
и пак
се раждаха вселени
но устните ми
бяха неми
осъдени на неизричане...
Топи се бавно
във мълчание
едно "обичам те"...