автор: mi_me_to

Закъсняла е тази среща...
Не ме отпращай.Спри...
При тебе усещането ме довежда
за утеха и мечти.
Неискам нищо да взема,
душата си искам да ти дам
че живота страшна е дилема,
когато си ням,
когато си сам.
От жажда за мечти
сияеща при тебе идвам,
не се плаши, и
посърнала, когато си отивам
не тъжи...
От две очи сияние да взема
за моята поема.
От допир свят да създам
дом за моя блян
да бъдеш ти.Да бъдеш храм
на най-чувствения ми плам.
От твоята нежност
муза велика
за моя сън да взема
и ти вдъхновение многолико
да бъдеш за моята поема.
На прага ти стоя сега
и прося за мечти...
Дълго бях сама...
Моля те,не ме пъди
неискам нищо
само мечти...