автор: tintiri

Този вятър ни духна, очите ни плувнаха в пепел.
Тъкмо бяхме се спрели пред изгорелия град.
Бяхме тук, за да видим, а се опнахме като слепите:
странен Танц на ръце или Детска игра.

Бяхме спрели да видим града, към който пътувахме.
Цял живот. Всички ние. И във себе си всеки сам.
Цял живот се надявахме, давихме, правихме, струвахме,
за да дойдем. И тук сме. И тук сме, но никога там.

И сме тука отново, понеже отдавна сме тръгнали
и понеже животът ни мина в пътя блатист,
и понеже така и така сме живели, от себе си лъгани,
ще залъжем и другите някак пред белия лист.

Този вятър ни духа и пепел изсипва в очите ни.
Странен Вятър – изпратен земята да смие.
А пък ние танцуваме слепи, прегърбени, свити.
Впити в танца деца. И сами. И сами.