автор: gorski

Валяха дълги майски дъждове,
нетраен цвят над мен валеше
и птиците излитаха по две,
и всичко сякаш двойно беше.

Джамията докосваше с игла
бродерията на небето.
Струеше виолетова мъгла
над погледа и над сърцето.

И трепкаха във всеотдаен танц
листа на кестени и вишни.
Блестеше хладно синкавият гланц
на театралните афиши.

Вървях и исках да живея
изправен като кипариса.
Минаваше по същата алея
недостижимата актриса.

Видях лицето й от плач и смях,
останало след чуждите лица...
А аз един чадър държах
над двете си деца.