автор: miglena

С теб ли съм, или не съм...
Безмислено е да се питам.
Миг заедно, и вечност разделени
за влюбения е едно и също...
Пътувам в плен на своите траектории,
но и свободна да следвам твоите полети.
Отразявам се в невидими огледала,
за да възвръщам своя безумен устрем
да претворявам любовта ... безспир...
Отпивам капчица отровни чувства, и
се прераждам, сякаш пила съм от ...
живата вода. Разлиствам изповеди,
не писани, а изстрадани, изпепеляващи
вопли от бездънна, безпределна пустота.
Пропадам в бездната, измислена от...
твоите слова, и затова така реална,
като непростим грях ... болка, която
разкъсва и сърце, и душа, и плътта...
Гледам в празнотата с невиждащи очи.
Търся твоя образ, твоето присъствие.
Но ТАМ ли си ти? В празното пространство...
Влизам и излизам от пустите стаи, а
духът ми търси изход от самотата.
Но ТУК ли е той? В пустата стая...
Пропилявам времето... напразно сякаш.
Търся себе си. И когато обичам, намирам
нещо истинско НАВСЯКЪДЕ! Само
времето, изпълнено с любов, е

НЕНАПРАЗНО ПРОПИЛЯНО ВРЕМЕ

Защото те няма до мен,
аз съм всичко, което
искам и желая да бъда.
Защото ме няма до теб...
ти се стремиш да ме доближиш.
И те усещам, така те усещам...
Защото те няма до мен,
сякаш съм мъртва за света.
Живея във Вълшебността.
Защото ме няма до теб...
ти страдаш и си като огледало,
което търси своя образ...
Защото те няма до мен,
ТИ се превръщаш и в АЗ,
и понякога дори в ... НИЕ,
във всичко, във нищо....
Защото ме няма до теб,
всеки твой далечен дъх е мое

ВДЪХНОВЕНИЕ

Претворявам магически в слово,
танц, музика, безмълвие... всички наши
върховни фантазии, писма, преживявания.
Така продължавам да желая да живея.

Светът се преобръща за ново начало.
Безумна бе нощта. Сияние бе мракът.
Безплътен и искрящ е СЛЪНЧЕВИЯТ ДУХ.
Необяснимо пламтяща бе ОГНЕНАТА ЛУНА.
Време, място и вибрации се сливаха на
моста между реалност и вълшебност.
В ръцете си държах невидимата сянка на
всички свои неосъществени мечти...
Сянката ... на едно... лилаво цветенце...
Вдъхвах усет за магия от... косата ти...
Дали оттук-нататък от всяка друга
разпусната коса ще ме пронизва този
трепет от дълбините на вселената...

Бих спряла да дишам, ако с това можех
да задържа мига на преживяването,
по-върховно от всички познати и
непонятни слова, изрази и образи:
ръцете ти... във моите ръце...
О, пустота! Необозрима и необятна,
обхванала сърцето и душата ми,
след като твоята ръка се разтопи и
сякаш изчезна без следа в мъглата.
Оставам безпределно сам-сама.
И най-сетне вярвам, че в своята ръка
държа процепа между световете и
ключа за всяка въображаема реалност.
Виждам с ръка! Отвъд образите.
Усещам безименни трептения.
Чувствам неземна, небесна любов.
Не съм с теб. Не си с мен. Но...

НЕ СЪМ САМА

Истините за живота и тайнствата на
безкрайността се усещат, когато
има две сърца, но чуваш... другото.
С неземна жар, без "но" или "ако"
преодолявам страхове, фантоми,
условности и бариери. Разрушавам...
стари навици и не създавам нови.
Творя ... влюбена ... и свободна...
С блясък в душата и очите.
Стремя се към безмълвното сияние:
да остана без желания и описания,
извисена над спомени и образи,
да летя из неописуеми хоризонти,
носена от вятъра на вдъхновението.
Аз съм това, което съм, тук и сега.
Пожелах си да творя чудеса,
да овладявам магията на любовта,
да живея в реалността на словото
и виж, моите желания са

ВЪЛШЕБНА РЕАЛНОСТ