автор: ole72

Поетствам си, поезията куца
край моята леха-леха огромна
безплатно иска дом да си закупи,
но аз я гоня, нека е бездомна.

Защо ми е на мен, за да я влача,
а тя да ми мърмори старомодно,
че даже, аз бездарно даже плача,
и черпя дарба от пробита стомна.

Нима е вярно и нима се лъжа,
не тя отново се преструва, знае,
че пак мечтае да е вечно първа,
но аз съм първи, нека да си трае.

Когато обеднее безвъзвратно,
при мен ще се завърне поумняла
и после ще ме хвали многократно
за залъка корав, но всеодаен.